(Self-Portrait, 1567, Museo del Prado, Madrid) Слънцето сред малките звезди

Слънцето сред малките звезди | ТИЦИАН

(Self-Portrait, 1567, Museo del Prado, Madrid)

„ Слънцето измежду дребните звезди ” – с този израз на флорентинеца Данте назовават във Венеция своя популярен художник Тициан. Казват му също „ Божественият ”. Той претърпява цялостен ренесансов век, вижда всичко, само че времето не му стига и да нарисува всичко. Жаждата на Тициан за изобразяване е голяма – както и жаждата му за живот. Той неслучайно е считан за един от най-разнообразните италиански художници. Голям занаятчия е и на портрета, и на фоновия пейзаж, фамозен е както с митологичните си езически сюжети, по този начин и с дълбоките си християнски визии. С годините маниерът му се трансформира сензитивно, даже споделят – фрапантно. Късните му платна са мрачни и тъмни, изчезват яркостта и блясъкът на ранния Тициан, само че като цяло работата му с четката и финеса на тона са невероятни. Живописният му метод, изключително при полагането и потреблението на цветовете, оказват голямо въздействие освен върху художниците от ХVІ век, само че и върху цялото западно изкуство.

Истинската година на раждане на Тициан остава незнайна. По този въпрос още има разногласия и се загатват най-различни благоприятни условия от последните 30 години на ХV век. Напоследък везните като че ли накланят в интерес на тези, които одобряват разновидността, че събитието е станало към 1490-та. Специалисти от фамозния музей Метрополитън пък фиксират 1488 година като най-вероятна. Когато е към този момент в преклонна възраст, в писмо до своя другар и настойник, испанския крал Филип ІІ, Тициан показва 1474 като година на раждането си.

Защо обаче това е чак толкоз значимо – пита се естественият човек. Ами в действителност не е без значение дали този популярен художник е живял 80, 90 или 100 години, тъй като това ще ни даде доста спомагателна информация за развиването му и за самия него. За разлика от незнайната година, несъмнено е мястото, където е роден Тициано Вечелио – то е покрай Венеция, в градчето Кадоре, на чиито палат татко му, Грегорио, е шеф. Семейството е богато и авторитетно, само че няма данни Тициан да е учил кой знае какъв брой през ранните си години, индикативен е фактът, че той даже не знае латински. Така или другояче, когато е на 10, отива във Венеция и чиракува при разнообразни художници, до момента в който най-после попада в работилницата на най-известния за времето си венециански занаятчия – Джовани Белини.

За разлика от Флорентинската художествена школа, която залага повече на рисунъка и пластиката, за венецианската живопис основа се явява работата с цвета, неговото благосъстояние и естетика. И Тициан, естествено, потегля в тази посока, с цел да я докара до съвършенство. Трябва да се помни също, че когато той още чиракува, в Милано Леонардо да Винчи, в Рим Рафаело и Микеланджело във Флоренция към този момент творят своите най-големи чудеса. Така или другояче, до момента в който се учи при Белини, а това наподобява продължава много години, Тициан работи по редица стенописи и майсторът в него изпъква от ден на ден. Най-знаменателното събитие в живота му от това време обаче е другарството му с художника Джорджо да Кастелфранко, фамозен и до през днешния ден като Джорджоне. Джорджоне е малко по-възрастен, има към този момент независими поръчки и Тициан, до момента в който му оказва помощ за осъществяването им, учи стила на Джорджоне в елементи. Отначало му подражава, след това бързо се отдалечава от него и построява собствен личен жанр. Едновременно с другарството, сред двамата има и известно съревнование, което обаче скоро е прекратено от ранната гибел на Джорджоне. Тициан довършва някои от към този момент започнатите негови работи и остава самичък да свети като най-ярката звезда на художническия хоризонт на Венеция.

Първите непокътнати неща, които сигурно са на Тициан, датират от 1507 година. От 1509-та е прелестният му портрет „ Мъжът с ватираните ръкави ”, чиято комбинация по-късно Ремрбанд безусловно краде и употребява за собствен автопортрет. Около 1515-та година пък Тициан рисува поредност портрети с един и същи женски облик в разнообразни функции. Това са „ Дамата с огледалото ”, „ Саломея ” и „ Флора ”. И още веднъж има разногласия коя е изобразената фантастична хубавица.

Като най-вероятно се сочи да е Лаура Дианти, държанка на Алфонсо д`Есте, херцогът на Ферара, дамата, за която той се дами след гибелта на втората си жена Лукреция Борджия. Обаче методът, по който Тициан подхожда към този облик, неговата упоритост да го рисува доста пъти под една или друга форма, приказват по-скоро за мощна персонална връзка. И в действителност има такава догадка. Смята се, че към 1512 година, по време на някое от фамозните венециански соарета, Тициан среща Виоланта, щерка на колега-художник, в която се влюбва безумно, даже се твърди, че има желание да и предложи брак. По незнайни и до момента аргументи, връзката се разпада, от нея остават единствено фантастични портрети на самата хубост. Тази хубост Тициан придвижва след това и през своите езически Венери и Данаи, а също и през дребните си мадони, които и до момента могат да се видят из най-големите музеи в света. Разбира се, макар разочарованието с Виоланта, дългият живот на великия художник Тициан не минава без обич. Някъде към 1520 година той заживява със Сесилия, от която има четири деца – двама сина и две дъщери. Историята е забавна. Сесилия е младо момиче, щерка на бръснар от Кадоре, родното място на художника. Той я наема за прислужница и, защото очевидно от изобразяване не му остава доста време за основаване на сантиментални връзки, пък и сигурно тя дава отговор на високите му критерии за женска хубост, двамата се залюбват и заживяват дружно, въпреки и без брак.

Минават пет години, Сесилия е родила двама сина и всичко в дома е наред, когато тя внезапно се разболява доста тежко. Тициан незабавно докарва духовник и двамата се женят, както се счита, на нейния смъртен одър. Дали и до каква степен сватбата сама по себе си е повлияла - остава неразбираемо, само че факт е, че след нея Сесилия като по знамение оздравява и животът на фамилията продължава щастливо. Тя умира през 1530 година, до момента в който ражда втората им щерка Лавиния. Тициан се мести дружно с децата в нова луксозна къща и вика от Кадоре сестра си, която поема отсега нататък грижите за дома. Макар да остава самичък до края, сигурно във връзка с дамите през идващите години той не стои кротичък. По времето, когато жена му умира, на художника Тициан, въпреки той да не го знае, му остават още цели 46 години прелестен живот, цялостен с изобразяване, обиколки из Европа, другарства с владетели и всевъзможни известни и незнайни хора от епохата. През 1576 той рисува последната си картина – незавършената „ Пиета ”. С нея, както се счита, подготвя изображение за гробницата си. В края на август чумата го отнася, намират го мъртъв, с четка в ръка. Въпреки строгите правила, великият Тициан не е пренебрегнат в общия гроб на чумавите. Погребан е в църквата Санта Мария Глориоза във Ферари, където и до момента го закриля личното му изображение на фамозната Мадона от Пезаро.

A Man with a Quilted Sleeve, an early portrait, 1509, National Gallery, London